2010 беше трудна година за много хора. Беше трудна и за нашето семейство - финансово, емоционално, във взаимоотношенията и т.н.Съпругът ми беше трудоустроен и не работеше, моята заплата не беше голяма. Понякога парите не достигаха до края на месеца. Стигна се до там, че през лятото рядко купувахме плодове, доматите и краставиците също бяха скъпи за нас. Понякога нямахме пари за автобусни билети, за да отидем на църква. В такива дни Бог ни е изпращал хора да ни дадат храна или да ни закарат с автомобила си на църква. Бил е винаги верен.
Поради ниските ни доходи ограничихме и даренията си. Давахме десятък и... нищо отгоре. Дори, когато положението ни малко се подобри, това остана като начин на мислене в мен: "Няма достатъчно пари, за да си позволя да давам и дарение." Трябва да добавя, че съпругът ми по - често надскачаше това мислене и даваше последните левчета, които имаше, в дискуса. ("Дискус" е съд от метал, пвц или друго, в който християните слагат пари, които са за нуждите на църквата.)
Една неделна сутрин Святият Дух ми каза: "Какво ще кажеш да направиш днес малко дарение?" Аз си помислих: "Може...1 лев." "А два лева?"- продължи Той.
Честно да си кажа (и сега се срамувам), се поколебах. Истината беше, че понякога 2лв. бяха толкова необходими за домакинството ни, че такава сума предизвика колебание в мен. "Добре" - казах накрая. "Ако пуснеш 2лв.- ми каза тогава Бог - Аз ще ти ги върна умножени - 20лв."
Знаете гласът на Святият Дух - като нежен полъх. Ако не му обърнеш внимание, Той не се натрапва, но след време те предизвиква отново. Така стана и с мен. Този разговор траеше секунди. След това: да изгладя дрехите за излизане, да приготвя сандвич на детето за обяд в неделното училище, да не забравя и шишето с водата; "хайде, да не закъснеем"...
Пристигнахме в залата, настанихме се. И тогава Господ ми припомни какво ми беше казал сутринта. Честно казано, мислех, че ми се беше сторило това - с 20 - те лева, но реших, че ще надвия страха и ще пусна в кофичката два, вместо един лев.
За много от вас тази цифра е толкова нищожна, че навярно няма да разберете докрай това, което споделям. Но то е за тези, които са били или сега са в такова трудно положение.
И така, двата лева отидоха в дискуса. В края на събранието, хората наставаха: кой - да си ходи, кой - да се види с някой познат... Аз все още си седях на стола - хубаво ми беше, спокойно. В този момент до мен застана един човек, познавах го. Той се поогледа малко, като че искаше да се увери правилно ли е разбрал и ме посочи: "Ти..." Аз станах. Помислих, че ме вика за нещо. "Дай си ръката" - добави той и когато посегнах, ми пъхна една банкнота в шепата. После се обърна и заговори с няколко жени, които го питаха нещо. Аз седнах отново на стола изненадана и отворих шепа. В ръката ми имаше една поизмачкана новичка двайсетолевка! Засмях се с глас. Ах този мой Господ!
Може би се интересувате за какво похарчих парите?
Ще ви кажа. Питах Господ, какво да правя с тях. "Да си купя нещо за мен?" "Не." "Да благословя някоя бедна жена от църквата?" "Не." Изведнъж разбрах. "Господи, тези 20 лв. са твои - за нуждите на църквата ти." И с лекота ги пуснах в кофата за дарение.
След това имах време да разсъждавам колко е верен Господ, как ми показва, че може да се грижи за мен и семейството ми, дори когато давам дарение ;-)
"Жалко само, че този човек изгуби 20 лв. от парите си, за да получа този урок!" - помислих си аз. "Не е изгубил нищо - прекъсна ме Святият Дух. - Това е неговият шанс, да бъде благословен от Мен с онова, от което той има нужда." "Аха -а!" - възкликнах облекчено.
Е, ще има и скептици, които да кажат:"Бог й дал, пък после си го взел!" Но това не е истина. Бог никого не мами, нито изнудва. Той споделя плановете си с теб, а ако ти си съгласен - се включваш в тях.
Ваша Siaina
Съвсем не е случайно, че точно днес ми изпращаш това свидетелство!
ОтговорИзтриване