07 юни 2011


Джани Родари
Луна на конец

Луната е твоята
приятелка кротка
тя излиза, детето ми,
със теб на разходка,

и когато вървиш,
приближава те, виж,
голяма и бяла,
а когато се спреш,
и нагоре се взреш,
тя също е спряла,

сякаш е кученце
бяло, послушно,
или е някакво
балонче въздушно,

което ти, мило,
където да ходиш,
на тънък конец
със тебе си водиш,

а вечер за пръстчето
си връзваш така, че
да виси чак до утрото
над твойто креватче.
rodari-nebeto-56.png

Няма коментари:

Публикуване на коментар