Луната е твоята
Луна на конец
приятелка кротка
тя излиза, детето ми,
със теб на разходка,
и когато вървиш,
приближава те, виж,
голяма и бяла,
а когато се спреш,
и нагоре се взреш,
тя също е спряла,
сякаш е кученце
бяло, послушно,
или е някакво
балонче въздушно,
което ти, мило,
където да ходиш,
на тънък конец
със тебе си водиш,
а вечер за пръстчето
си връзваш така, че
да виси чак до утрото
над твойто креватче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар