Ако човек със сериозна травма трябва да бъде държан известно време на студено, завийте го добре с одеяла или с други дрехи. Поставете одеяло под него. Вече не се препоръчва изпаднал в шок човек да се затопля прекалено много с одеяла или термофори.
При навяхвания обикновено има нужда от преглед и лечение. Ако детето ви си навехне глезена, коляното или китката, накарайте го да полежи половин час и повдигнете с възглавница крайника. Сложете мехур с лед на мястото на навяхването. По този начин опасността от кръвоизлив и оток се свежда до минимум. Ако се появи оток, е необходимо да се консултирате лекаря си, защото съществува вероятност да има пукната или счупена кост.
Навехнатото коляно непременно се нуждае от лекарски преглед и внимателно лечение. Ако не обърнете внимание на изкълчено коляно, при което има увреден хрущял, то няма да зарасне правилно и с години може да създава проблеми. Ако детето е паднало на китката си и усеща болка, когато я държи неподвижна, и при движение, възможно е да има фрактура, без деформация или оток.
Може да се каже, че всяко навяхване, което продължава да е болезнено или е придружено с оток, се нуждае от преглед. Това е така, не само защото не е изключено някоя кост да е счупена, а и защото при повечето навяхвания е много по-добре, ако се шинират или превържат правилно. Обикновено при навяхванията и частичните фрактури за около 1 час не се усеща почти нищо, а после болката се усилва.
Ако крайникът продължава да е болезнен или детето не си служи с него както трябва, независимо дали е имало травма или не, лекарят обикновено иска рентгенова снимка, често и на двата крайника, за да направи сравнение.
Фрактури. Крехките кости на възрастните наистина се чупят. По-меките кости на децата са склонни да се огъват и да се разцепват (като млади зелени клонки). Друг вид фрактура при децата представлява разхлабване и отчупване на растящия край на костта и най-често се получава в областта на китката. (Когато растящият край на костта (епифизата) се разхлаби, в началото това не личи, дори и на рентгенова снимка.) Когато детето има тежка фрактура, всеки може да я види. Обаче при някои обикновени фрактури не се забелязват значителни деформации. Счупеният глезен може да изглежда съвсем прав, но е силно подут и болезнен. След няколко часа се появява синина. Само лекарят може да различи тежко изкълчения от счупения глезен. Той често се нуждае от рентгенова снимка, за да се ориентира. Китката може да се счупи, без да се деформира дотолкова,че да разберете какво се е случило. От костите на пръстите често се отчупва парченца, когато топката се удари във върха им. Появява се само оток, а по-късно и синина. Понякога някой прешлен може да се пукне, когато детето падне по гръб. Няма никакви външни белези, но детето се оплаква от болки при навеждане, скачане и тичане. Общо казано, ако болките в крайника продължават или ако се появи оток или синина, не е изключен да има фрактура.
Избягвайте допълнителни травми, ако имате съмнения за фрактура. Не раздвижвайте счупения крайник. Не разрешавайте на детето да го движи. Накарайте го да стои спокойно, там където е, ако се чувства удобно и можете скоро да извикате лекар. Ако трябва да го преместите, сложете най-напред някаква шина на засегнатия крайник.
Шиниране. Шинирането намалява болката, като държи в неподвижно положение крайника и предотвратява по-нататъшно увреждане, което може да се причини от движението на счупените кости.
За да върши работа, необходимо е шината да обхваща добре крайника. Ако е наранен глезенът, шината трябва да е до коляното. При фрактура на подбедрицата тя трябва да е до хълбока. Ако счупването е на бедрената кост, е необходима дъска, която да стига от стъпалото до подмишницата. При фрактура на китката шината трябва да се простира от върха на пръстите до лакътя, а за фрактура на ръката под или над лакътя — от върха на пръстите до подмишницата. За дълга шина ви е необходима дъска. Къса шина за малко дете може да се направи, като се сгъне парче картон. Когато поставяте шината, движете крайника изключително внимателно и се опитвайте мястото на счупването да остане спокойно. Завържете стегна крайника към шината на 4 — 6 места, като използвате носни кърпи, ленти от плат или бинт — от двете страни, близо до мястото на счупването, и в двата края на шината. При счупена ключица направете превръзка от голяма триъгълна кърпа и я вържете на врата, за да поддържа долната част на ръката върху гърдите.
При счупване на врата или на гръбначния стълб е още по-важно пациентът да остане неподвижен, ако се чувства удобно там, където е. Ако трябва да се премести, използвайте носилка или врата. При повдигане на човек с наранен гръбначен стълб, гръбнакът трябва да бъде прав или извит навътре. (Ако пострадалият лежи по корем, оставете го така, но не го
обръщайте от гръб по корем.) Никога не допускайте гръбнакът да се извие навън, т. е. да хлътне — когато повдигате пострадалия или го носите на дюшек или на импровизирана носилка, която увисва, той трябва да бъде държан в право положение, или ако се наложи да се свива, би следвало да е извит назад. (Главата не трябва да се навежда напред.)
Травми на главата. От момента, когато бебето може да се обръща (и следователно да пада от леглото), травмите на главата се срещат често. Когато се случи за първи път, родителят обикновено се чувства виновен. Но ако непрекъснато внимателно наблюдаваме детето и то никога не се наранява, от това следва, че грижите за него са прекалени. Костите му ще бъдат опазени, но характерът му ще бъде съсипан.
Ако 15 минути след като е паднало на главата си, бебето спре да плаче, цветът му остане непроменен и то не повърне, вероятността да е получило мозъчна травма е много малка. Може веднага да му се разреши да продължи нормалния си живот.
При по-силен удар по главата детето може да повърне, да загуби апетит, няколко часа да бъде пребледняло, да покаже признаци на главоболие и световъртеж, да става ту раздразнено, ту апатично, да заспива лесно, но бързо да се събужда. Ако детето има някои от тези симптоми, трябва да се свържете с лекар, който вероятно ще поиска да го прегледа.
В продължение на 2 — 3 дни е наложително детето да бъде колкото е възможно по-спокойно и ако се появят нови признаци, да се съобщи на лекаря. Добре е през първата нощ след падането да го събудите 2 пъти през нощта, за да се уверите, че не е в безсъзнание. Ако на следващия ден детето не е възвърнало нормалното си състояние, трябва да уведомите лекаря.
В случай че детето загуби съзнание веднага след падането или по-късно, то трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Същото се отнася и за случаите, когато детето не е загубило съзнание, но продължава да се оплаква от главоболие, световъртеж, нарушение на зрението или ако по-късно повърне.
Подутината, която се появява на главата веднага след падането, не е от значение, ако няма други симптоми. Тя се образува вследствие на спукване на кръвоносен съд точно под кожата.
http://jenata.org/navyahvaniyafrakturi-i-travmi-na-glavata
При навяхвания обикновено има нужда от преглед и лечение. Ако детето ви си навехне глезена, коляното или китката, накарайте го да полежи половин час и повдигнете с възглавница крайника. Сложете мехур с лед на мястото на навяхването. По този начин опасността от кръвоизлив и оток се свежда до минимум. Ако се появи оток, е необходимо да се консултирате лекаря си, защото съществува вероятност да има пукната или счупена кост.
Навехнатото коляно непременно се нуждае от лекарски преглед и внимателно лечение. Ако не обърнете внимание на изкълчено коляно, при което има увреден хрущял, то няма да зарасне правилно и с години може да създава проблеми. Ако детето е паднало на китката си и усеща болка, когато я държи неподвижна, и при движение, възможно е да има фрактура, без деформация или оток.
Може да се каже, че всяко навяхване, което продължава да е болезнено или е придружено с оток, се нуждае от преглед. Това е така, не само защото не е изключено някоя кост да е счупена, а и защото при повечето навяхвания е много по-добре, ако се шинират или превържат правилно. Обикновено при навяхванията и частичните фрактури за около 1 час не се усеща почти нищо, а после болката се усилва.
Ако крайникът продължава да е болезнен или детето не си служи с него както трябва, независимо дали е имало травма или не, лекарят обикновено иска рентгенова снимка, често и на двата крайника, за да направи сравнение.
Фрактури. Крехките кости на възрастните наистина се чупят. По-меките кости на децата са склонни да се огъват и да се разцепват (като млади зелени клонки). Друг вид фрактура при децата представлява разхлабване и отчупване на растящия край на костта и най-често се получава в областта на китката. (Когато растящият край на костта (епифизата) се разхлаби, в началото това не личи, дори и на рентгенова снимка.) Когато детето има тежка фрактура, всеки може да я види. Обаче при някои обикновени фрактури не се забелязват значителни деформации. Счупеният глезен може да изглежда съвсем прав, но е силно подут и болезнен. След няколко часа се появява синина. Само лекарят може да различи тежко изкълчения от счупения глезен. Той често се нуждае от рентгенова снимка, за да се ориентира. Китката може да се счупи, без да се деформира дотолкова,че да разберете какво се е случило. От костите на пръстите често се отчупва парченца, когато топката се удари във върха им. Появява се само оток, а по-късно и синина. Понякога някой прешлен може да се пукне, когато детето падне по гръб. Няма никакви външни белези, но детето се оплаква от болки при навеждане, скачане и тичане. Общо казано, ако болките в крайника продължават или ако се появи оток или синина, не е изключен да има фрактура.
Избягвайте допълнителни травми, ако имате съмнения за фрактура. Не раздвижвайте счупения крайник. Не разрешавайте на детето да го движи. Накарайте го да стои спокойно, там където е, ако се чувства удобно и можете скоро да извикате лекар. Ако трябва да го преместите, сложете най-напред някаква шина на засегнатия крайник.
Шиниране. Шинирането намалява болката, като държи в неподвижно положение крайника и предотвратява по-нататъшно увреждане, което може да се причини от движението на счупените кости.
За да върши работа, необходимо е шината да обхваща добре крайника. Ако е наранен глезенът, шината трябва да е до коляното. При фрактура на подбедрицата тя трябва да е до хълбока. Ако счупването е на бедрената кост, е необходима дъска, която да стига от стъпалото до подмишницата. При фрактура на китката шината трябва да се простира от върха на пръстите до лакътя, а за фрактура на ръката под или над лакътя — от върха на пръстите до подмишницата. За дълга шина ви е необходима дъска. Къса шина за малко дете може да се направи, като се сгъне парче картон. Когато поставяте шината, движете крайника изключително внимателно и се опитвайте мястото на счупването да остане спокойно. Завържете стегна крайника към шината на 4 — 6 места, като използвате носни кърпи, ленти от плат или бинт — от двете страни, близо до мястото на счупването, и в двата края на шината. При счупена ключица направете превръзка от голяма триъгълна кърпа и я вържете на врата, за да поддържа долната част на ръката върху гърдите.
При счупване на врата или на гръбначния стълб е още по-важно пациентът да остане неподвижен, ако се чувства удобно там, където е. Ако трябва да се премести, използвайте носилка или врата. При повдигане на човек с наранен гръбначен стълб, гръбнакът трябва да бъде прав или извит навътре. (Ако пострадалият лежи по корем, оставете го така, но не го
обръщайте от гръб по корем.) Никога не допускайте гръбнакът да се извие навън, т. е. да хлътне — когато повдигате пострадалия или го носите на дюшек или на импровизирана носилка, която увисва, той трябва да бъде държан в право положение, или ако се наложи да се свива, би следвало да е извит назад. (Главата не трябва да се навежда напред.)
Травми на главата. От момента, когато бебето може да се обръща (и следователно да пада от леглото), травмите на главата се срещат често. Когато се случи за първи път, родителят обикновено се чувства виновен. Но ако непрекъснато внимателно наблюдаваме детето и то никога не се наранява, от това следва, че грижите за него са прекалени. Костите му ще бъдат опазени, но характерът му ще бъде съсипан.
Ако 15 минути след като е паднало на главата си, бебето спре да плаче, цветът му остане непроменен и то не повърне, вероятността да е получило мозъчна травма е много малка. Може веднага да му се разреши да продължи нормалния си живот.
При по-силен удар по главата детето може да повърне, да загуби апетит, няколко часа да бъде пребледняло, да покаже признаци на главоболие и световъртеж, да става ту раздразнено, ту апатично, да заспива лесно, но бързо да се събужда. Ако детето има някои от тези симптоми, трябва да се свържете с лекар, който вероятно ще поиска да го прегледа.
В продължение на 2 — 3 дни е наложително детето да бъде колкото е възможно по-спокойно и ако се появят нови признаци, да се съобщи на лекаря. Добре е през първата нощ след падането да го събудите 2 пъти през нощта, за да се уверите, че не е в безсъзнание. Ако на следващия ден детето не е възвърнало нормалното си състояние, трябва да уведомите лекаря.
В случай че детето загуби съзнание веднага след падането или по-късно, то трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Същото се отнася и за случаите, когато детето не е загубило съзнание, но продължава да се оплаква от главоболие, световъртеж, нарушение на зрението или ако по-късно повърне.
Подутината, която се появява на главата веднага след падането, не е от значение, ако няма други симптоми. Тя се образува вследствие на спукване на кръвоносен съд точно под кожата.
http://jenata.org/navyahvaniyafrakturi-i-travmi-na-glavata
Няма коментари:
Публикуване на коментар