"Не се ли продават две врабчета за един асарий и пак ни едно от тях не е забравено пред Бога."
Това е една история, която се надявам да развълнува, насърчи и вдъхне надежда на тези, които имат нужда от Божията намеса сега.
Неделя, 5 февруари, 2012г.
Бяхме останали с толкова малко пари, че се чудех как ще изкараме до следващата ми заплата. Горивото на колата беше свършило, храната у дома - също. Бяхме наченали парите от наема, а хазяина можеше да се обади всеки момент, че ще дойде да го вземе. Един брат, който живее наблизо, ни закара - мен и сина ми - до църквата. По време на хвалението ми беше много хубаво.
По едно време ми мина през ум, да представя пред Бог парите, които имам и да го помоля, да ги умножи. Не отделих много време да мисля за това, просто го направих. След проповедта хората започнаха да се събират на групи и да си говорят. Всеки искаше да се види с приятелите си.
Тъкмо тръгвах, когато една жена ме извика и ми пъхна в ръката банкнота. Аз взех да се смея:" Бяхме останали почти без пари." "Чух" - ми отвърна тя многозначително и се усмихна. Естествено нямаше от къде да чуе, освен от Господ. След това един брат също "чул" от Бога и ме благослови с още пари. Върнах се у дома щастлива от навременната намеса на моя Бог.
Малко по - късно се обади хазяина.
Можахме и наема да си платим, и да напазарувам за семейството си. Е, на другия ден се наложи да повървя пеш до работата си, но това не "беше болка за умиралка", както се казва.
Като край на тази история ще кажа: Бог е верен и добър! И много ме обича:)
Благодаря Му! Благодаря и на християните, които чуват какво им говори и Му се покоряват.
Ваша Siaina
Няма коментари:
Публикуване на коментар