Мечти

Лимони                     

Неизвестен автор

Докторът се засмя, обърна се назад и каза на стареца:
- Хубаво е да похапваш лимони с мед. Добре ще е за гърлото. Витамини има много. Бързо ще оздравееш.
- Добре докторе! Ще купя от града, че на село няма в магазина - зарадван отвърна дядо Калю. - Мойта болест нали не е свински грип...
- Не е ! - Той ходи по млади - развесели се лекарят.
... - Не съм стар! Седемдесет ги направих само - измънка Калю и се измъкна навън от кабинета.
“Кога станаха? Бързо минават годините.” - си мислеше старчокът. Докторът беше съученик на сина му. Сега и неговата глава беше побеляла даже.
- Я да си купя лимони! - изкомандва се сам Калю.
В супермаркета беше пълно с хора. Тук до автогарата беше удобно за селата и хората пазаруваха много.
На вратата някой го блъсна с количка за пазаруване. Старецът се дръпна, а мускулест младеж го сръфа:
- Гледай бе дядка!
На кантара намръщен мъж на неговите години пък го избута да си претегли първи.
Касиерката на касата му се скара, че дава едри банкноти и че няма дребни.
Излезе Калю, погледна чантата с лимоните и се засмя :
- Сега разбирам защо Коювица не продава лимони в хоремага на село. То в града всички са се вкиснали. Много лимони ядат!
Бръкна в торбето дядо Калю. Загриза като петровска ябълка един, едър, жълт лимон. “ Барим и аз да се вкисна така...”
Хапваше лимон старецът, а душата му се развеселяваше. Вглеждаше се ту в лицата на хората, които излизаха от магазина, ту в чантите им.
- Тоз намръщен и без лимони. Сигурно тайно ги яде в тях! - смееше се на глас дядото. - Таз кака пък е прекалила. От киселина ще си счупи зъбите! Тъй ги стиска...
Веселеше се дядо Калю. Болеста му избяга чак. Хубаво му беше. Посмя се от душа.
Хората се заглеждаха в добродушната му усмивка, която ги заразяваше. Отпускаха лицата си и сякаш разбираха усмихнато, какво искаше да им каже този “млад старец”.
“ Ха така дядовата! Лимоните за мен, че докторът поръча... Усмивката за вас,че да сте щастливи!”
- Дядка накъде? - от прозореца на модерна кола махна младокът, който го беше блъснал вътре...
- За село...
- Айде мятай се! Чичо ми е кмет .
Метна се Дядо Калю на колата и благодари на Бог, “че беше измислил и лимоните”.
...зелено от лимона листенце