Мечти

ЗА ДЪЖДА...

Да ви разкажа какво се случи с мен миналата седмица.

 

Нали валя изобилен дъжд и... в детската стая протече. Водата стигна до средата на стаята. Подът е с мокет и можете да си представите какво бърсане падна. Сложих съдове навсякъде, където капеше. Те се напълниха доста бързо.

Положението стана толкова неприятно, че по едно време взех да си мисля -  ако не се реши този проблем, (който се беше появил още миналата година), ще настоявам пред съпруга ми да се преместим в друго жилище.  Тогава чух Святият Дух да ми казва, че не трябва да бягам, когато имам проблем. Припомни ми, че когато имам проблем на работа, аз се моля за промяна. Така трябва да бъде и с другите проблеми.

Вътре в духа си имах мир, но като гледах как продължава да вали и как мокета се напоява все повече, въпреки кофите и парцалите, се притеснявах. Сетих се за Илия и неговата молитва за дъжд.

Започнах да викам към Бог да издуха облаците, които са над Бургас и да ги закара извън града - някъде, където няма да навреждат на хората. Душичката ми се беше стегнала, имах нужда да излея насъбраните в мен емоции. "Господи, спри дъжда! Господиии, спри дъжда! Господиии..." - виках аз от време на време, докато попивах водата от пода.

До късно вечерта бърсах и изхвърлях насъбралата се в съдовете вода. Малко преди да си легна, отворих библията и Святият дум ме насочи към едно слово, където се казваше: "Още малко...""Още малко" привлече вниманието ми и аз разбрах, че Господ ми говореше за моята ситуация. "Навярно още известно време ще вали - си помислих, - трябва да издържа. За всеки случай си нагласих аларма за 02.30ч, за да изпразня кофите отново. Умората си каза думата и аз бързо заспах. Събудих се към 02ч. Първата ми работа беше да погледна към кофата - беше празна. Ослушах се - дъждът беше спрял.

На сутринта подът още беше мокър. Помолих се на Бог да разреши този проблем по- скоро и отидох на работа. След обяд съпругът ми се обади да ми каже, че с един съсед са попълнили пукнатините от външната страна на  панела и се надява вече да не тече у дома.

През следващите дни валя, но не така изобилно - не е протече повече :)))

Ето какви изводи си изкарах от тази случка:

Извод № 1 Когато имам проблем, не трябва да зарязвам всичко свързано с  него - работата си, жилището си, взаимоотношението си с някой-  и да си тръгвам, а трябва да се науча да се обръщам към Бог за разрешаването на проблема.

Извод № 2 Бях забравила, че между сеенето и жъненето има период на изчакване. Аз помолих Бог да спре дъжда, но трябваше време, за да дойде резултата. Кой знае, може би точно това време на изчакване изработва онази скъпоценна вяра, от която толкова много се нуждаем.

Еми... това е - учим се, докато сме живи :)Поздрав от мен!