Мечти

Здравейте,

Миналата седмица бях в една ромска група в Камено, където Валя проповядваше. Към края на сбирката имаше хора, които искаха да се молим за тях. Едно момиче на около 10 – 12 години ме потупа по рамото и ми каза: “Може ли да се помолим за братовчед ми? Той не може да говори.” Аз се усмихнах и кимнах. Казах на Валя за тази нужда, за да я включи в молитвата.

Разпределихме се кой за какво ще се моли – на мен се падна да се помоля за нямото момче. Още преди да започна, Бог ми показа сърцето на това момиче, което представи нуждата.  В нейното сърце имаше вяра и с тази вяра тя можеше да поиска от Бог изцеление.  Казах й: “Ти ще се помолиш за братовчед си.” “Добре - отговори тя, - но на ум.”

Докато я насърчавах да не се притеснява от другите и да се помоли на глас, хората наоколо почнаха да се обаждат: “Тя не знае как да се моли...” Тя за първи път идва и не знае как...” – чу се от няколко места. Но момичето ми каза:” Аз не идвам за първи път и зная как да се моля.” И започна да се моли на ум. Устните й се мърдаха, но не се чуваше. През това време Валя започна да се моли на глас. Помоли се за момчето, за други нужди... Това момиченце продължаваше своята молитва.

Бях точно срещу нея, гледах я как е затворила очи и се моли усърдно на ум и й се наслаждавах! Знаех, че сега тя е застанала пред невидимия Бог и му говори . Вярвам, че и Бог й се наслаждаваше в този момент!

Молитвата приключи и ние си тръгнахме. В мен остана образа на момичето, което говореше с Бог.

П.П. Малките цветя са много красиви.

С. Йорданова