27 август 2010, петък
Б Я Л А П Е С Е Н
разказ
В "Бяла песен" е описано свидетелството на една жена, преживяла лична
среща с Бога. Това не е от този тип срещи, в които Бог води човека на
небето и му се разкрива във величие и слава. По - скоро е от тези, в
които виждаме Неговата грижа и любов чрез намесата Му в ежедневните
обстоятелства на нейния живот - нещо, което често се случва и на нас...
Петък сутрин... Янка се събуди и се усмихна. Беше сънувала хубав сън. Полежа още няколко минути, докато се разсъни и стана. Живко все още спеше сладко. Майката се пресегна и нежно го погали по косата:
- Живко, слънчице, време е...
Детето отвори очи и протегна пухкавите си ръчички към нея.
- Мамо, гуш.
Майката го пое в прегръдката си и зарови лице в коремчето му. Живко се засмя с онзи слънчев смях, който стопля майчиното сърце и напомня, че животът има смисъл.
- Пухчо, ще те изям - заплаши го тя на шега и започна да го облича.
След половин час вече излизаха от входа на блока. Детската градина беше съвсем на близо.
- Довиждане, Слънчо. Ще те взема първи следобед - обеща Янка, когато го оставяше.
- Добре, мамо, обичам те.
- И аз те обичам, миличък - Янка се наведе и запечата любовта си върху детската му бузка с една звучна целувка. В това време отвътре се чу гласа на учителката, която подканяше децата да закусят.
- Чао - бързо каза Живко и изтича в детското помещение. Янка се обърна и се запъти към автобусната спирка.
Янка беше съвсем обикновена млада жена: дребничка, късо подстригана, с топли кехлибарни очи и хубава усмивка. По характер беше кротка и мълчалива. Винаги ходеше спортно облечена и нищо чудно, че тези, които не я познаваха, я мислеха за ученичка. Като повечето обикновени момичета на нейната възраст - 23 години - вече беше омъжена и с дете. Съпругът й Теодор бе нейна противоположност: нисък, с грозновато лице и високо самочувствие, което извираше от връзките му с "хора с положение", както сам се хвалеше той. Говореше много, като често украсяваше казаното с цветущи ругатни. Пиеше и имаше лошо пиянство - ставаше зъл и избухлив. Семейният им живот не вървеше добре. Скандалите бяха ежедневие в дома им.
Съседите често ги обсъждаха и се чудеха как тази добра женица се е омъжила за такъв пияница! Но те не знаеха, че в началото не беше така. Преди брака Теодор се държеше съвсем различно. Янка дори не подозираше за истинската му същност. Срещаха се всеки ден. Когато бяха в заведение, той си поръчваше само по една бира и нямаше и помен от грубото му поведение. Вярно, че от време на време изпущаше по някоя неприлична дума, но бързаше да се извини и влюбеното момиче винаги му прощаваше. Когато се обаждаше вечер, се случваше да й говори заваляно, но на другия ден обясняваше, че бил пийнал малко. Янка беше млада и неопитна, взимаше тези ясни за другите хора знаци за нещо обичайно, нещо невинно. Едва след като се ожениха, Теодор се отпусна. "Сутрешната бира е за отрезняване", шегуваше се той пред приятелите си. След работа често закъсняваше, а понякога и въобще не се прибираше. А откакто Янка повярва в Господ, животът й стана още по-тежък. Заплахите и обидите не секваха. Често заспиваше разплакана, а посред нощ се събуждаше и стенеше пред Бога за помощ. И Той не закъсня да й отговори - от известно време насам необясним за ума на Янка мир изпълваше сърцето й. Душата й, до сега стегната и натежала от мъка, се отпусна. Дори се улавяше, че си тананика когато домакинства, сякаш нямаше никакви проблеми. Отрудената жена бе толкова благодарна на Бог и разказваше на своите приятелки за настъпилата промяна и за Този, Който й бе помогнал. Тъй като знаеха за тежкия й живот, повечето от тях, даже и да не вярваха в Бога, се радваха за нея и приемаха, че Той съществува и по необясним за тях начин, й помага.
- Ех, ако можеше Бог да промени и Тео... - възкликваха те.
- Ще го промени - тихо отговаряше Янка - надявам се...
Автобусът пристигна и Янка се качи в него. Перфорира билета си и се огледа. Имаше няколко свободни места и тя избра това - зад шофьора. Там спокойно ще може да се отпусне, не наблюдавана от пътниците. Докато пътуваше, мислите й се рееха. Спомни си съобщението, което направиха миналата неделя в църквата: на 15 август ще има водно кръщение. А 15 август е събота! Всяка събота семейството й гостуваше на родителите на Теодор, на село. Отиваха още в петък вечер, след работа. Това беше традиция, която Янка не можеше да промени, макар и много пъти да беше опитвала. Сърцето й се сви. От много време насам очакваше това водно кръщение, а ето сега нямаше да може да присъства! Младата жена се просълзи. "Татко, не искам да пропусна това. Ако можеш, направи чудо. Аз толкова много искам да бъда кръстена във вода... - сълзите й закапаха и тя бръкна в дамската си чанта за кърпичка.
Днес отвори магазина за сувенири по-рано. Забърса грижливо витрините, изми пода и седна на малко столче до вратата, докато дойдат първите клиенти. От тук обичаше да наблюдава минувачите, когато нямаше работа. Повечето от тях забързани по работите си, вървяха забили поглед в земята, сякаш търсеха изгубена вещ. Младите майки по две, по три бутаха бавно колички и споделяйки ежедневието си, хвалеха една на друга своите рожби. От време на време гладен гларус прелетяваше ниско над контейнера, като издаваше пронизителен гърлен писък. Тъй като бе още рано, улицата беше пуста. Лек ветрец носеше аромат на водорасли от морето. Янка се облегна и затвори очи. Вдъхна дълбоко свежия сутрешен въздух и тихичко запя. Мелодията звучеше силна и завладяваща вътре в нея, но от устните й излизаше като тихо тананикане: " Исус, аз те хваля и благодаря. Чакам твоят бял отговор, твоят бял знак..." Янка спря. "Какъв странен текст - помисли си тя." Песента й се стори безсмислена и й стана неловко. За да разсея неприятното чувство, се загледа в облаците, които се движеха бавно и променяха своите форми. Това й се стори забавно и скоро забрави за преживяното. Докато ги наблюдаваше, една бяла пеперуда изпърха току пред лицето й и кацна на рамото й. Момичето се усмихна и посегна да я хване. Пеперудата трепна с криле и полетя. Направи красив пирует и кацна върху другото й рамо. Този път Янка се разсмя с глас, учудена от такъв неочакван интерес на природата към нея. В това време красивото създание литна и за трети път кацна върху блузата на продавачката.
- Това не може да е случайно - замисли се Янка. Изведнъж сърцето й трепна:
- Господи, навярно това е твоят отговор? Аз ще мога да взема водно кръщение! Ще мога да взема водно кръщение... - радостта бликна толкова силно, че младата жена искаше да скача, да вика, да танцува. Тя бързо влезе в магазина, заключи отвътре и се скри зад щанда. Там, свита в ъгъла, ненаблюдавана от никого, тя отпусна душата си пред Бога.
- И този път да вземеш повече храна, че нашите освен домати и краставици нямат друго - извика Теодор от банята. Беше петък вечер и Янка събираше багажа за село. Отново се повтаряше едно и също: "Да вземеш храна; да не забравиш хляба; да купиш повече бира, че да има...
Щом чу водата да тече, Янка отпрати детето в другата стая и и се свлече на пода съкрушена. Не беше ли разбрала правилно знакът? Заблудила ли се беше? Нали се молеше на Бог да вземе водно кръщение!
- Господи, да не ме забравиш - зашепна тя - да не ме забравиш..
Чу се шум и жената скочи. В хола влезе Теодор и започна да се облича. Янка го погледна и стомахът й се сви от напрежение.Това е момента! Ако не направи опит, няма да има втори шанс.
- Тео, аз няма да дойда на село - глухо каза тя.
Мажът й се обърна бързо.
- Как така няма да дойдеш?! Нашите ще те чакат!
- Зная, но... иска ми се поне веднъж да си остана в къщи. Ей тъй, да си почистя, да си почина малко...
Теодор я гледаше изпитателно и мълчеше. Сърцето на Янка биеше лудо. Тя се опита да запази спокойствие и добави:
- Пък и ще сготвя, докато си дойдете.
Да, тя щеше да се постарае да направи всичко това, но и още нещо...Колкото и да желаеше, Янка не можеше да сподели с него мечтите си.
- Какво пък, остани - махна с ръка мъжът й и извика на детето - Живко-о, днеска двамата ще ходим на село, по мъжки.
- Ура-а - извика радостно Живко от другата стая и бързо дотича. Скочи върху леглото, дръпна баща си и скоро двамата бяха на кълбо. Янка мачкаше с пръсти полата си и не можеше да повярва - значи остава!
На следващата сутрин младата жена посрещна изгрева на колене. Тя стоеше по средата на стаята и плачеше. Това бяха онези сладко-горчиви сълзи, които човек пролива, когато в труден момент почувства, че е обичан.
- Татко, благодаря ти, че ми помогна да не отида на село. Благодаря ти, че винаги си с мен и ме обичаш толкова много. И аз те обичам, Татко. Ти си моят небесен Баща, Който никога няма да ме остави...
Същият ден, 15 август, малко по-късно, заедно с другите християни Янка стоеше на морския бряг, готова да приеме своето водно кръщение...
- КРАЙ -
ЮНИ, 2010 ГОДИНА
С. Йорданова.
посветен на всички християнки, претърпели домашно насилие заради вярата си
В "Бяла песен" е описано свидетелството на една жена, преживяла лична
среща с Бога. Това не е от този тип срещи, в които Бог води човека на
небето и му се разкрива във величие и слава. По - скоро е от тези, в
които виждаме Неговата грижа и любов чрез намесата Му в ежедневните
обстоятелства на нейния живот - нещо, което често се случва и на нас...
Петък сутрин... Янка се събуди и се усмихна. Беше сънувала хубав сън. Полежа още няколко минути, докато се разсъни и стана. Живко все още спеше сладко. Майката се пресегна и нежно го погали по косата:
- Живко, слънчице, време е...
Детето отвори очи и протегна пухкавите си ръчички към нея.
- Мамо, гуш.
Майката го пое в прегръдката си и зарови лице в коремчето му. Живко се засмя с онзи слънчев смях, който стопля майчиното сърце и напомня, че животът има смисъл.
- Пухчо, ще те изям - заплаши го тя на шега и започна да го облича.
След половин час вече излизаха от входа на блока. Детската градина беше съвсем на близо.
- Довиждане, Слънчо. Ще те взема първи следобед - обеща Янка, когато го оставяше.
- Добре, мамо, обичам те.
- И аз те обичам, миличък - Янка се наведе и запечата любовта си върху детската му бузка с една звучна целувка. В това време отвътре се чу гласа на учителката, която подканяше децата да закусят.
- Чао - бързо каза Живко и изтича в детското помещение. Янка се обърна и се запъти към автобусната спирка.
Янка беше съвсем обикновена млада жена: дребничка, късо подстригана, с топли кехлибарни очи и хубава усмивка. По характер беше кротка и мълчалива. Винаги ходеше спортно облечена и нищо чудно, че тези, които не я познаваха, я мислеха за ученичка. Като повечето обикновени момичета на нейната възраст - 23 години - вече беше омъжена и с дете. Съпругът й Теодор бе нейна противоположност: нисък, с грозновато лице и високо самочувствие, което извираше от връзките му с "хора с положение", както сам се хвалеше той. Говореше много, като често украсяваше казаното с цветущи ругатни. Пиеше и имаше лошо пиянство - ставаше зъл и избухлив. Семейният им живот не вървеше добре. Скандалите бяха ежедневие в дома им.
Съседите често ги обсъждаха и се чудеха как тази добра женица се е омъжила за такъв пияница! Но те не знаеха, че в началото не беше така. Преди брака Теодор се държеше съвсем различно. Янка дори не подозираше за истинската му същност. Срещаха се всеки ден. Когато бяха в заведение, той си поръчваше само по една бира и нямаше и помен от грубото му поведение. Вярно, че от време на време изпущаше по някоя неприлична дума, но бързаше да се извини и влюбеното момиче винаги му прощаваше. Когато се обаждаше вечер, се случваше да й говори заваляно, но на другия ден обясняваше, че бил пийнал малко. Янка беше млада и неопитна, взимаше тези ясни за другите хора знаци за нещо обичайно, нещо невинно. Едва след като се ожениха, Теодор се отпусна. "Сутрешната бира е за отрезняване", шегуваше се той пред приятелите си. След работа често закъсняваше, а понякога и въобще не се прибираше. А откакто Янка повярва в Господ, животът й стана още по-тежък. Заплахите и обидите не секваха. Често заспиваше разплакана, а посред нощ се събуждаше и стенеше пред Бога за помощ. И Той не закъсня да й отговори - от известно време насам необясним за ума на Янка мир изпълваше сърцето й. Душата й, до сега стегната и натежала от мъка, се отпусна. Дори се улавяше, че си тананика когато домакинства, сякаш нямаше никакви проблеми. Отрудената жена бе толкова благодарна на Бог и разказваше на своите приятелки за настъпилата промяна и за Този, Който й бе помогнал. Тъй като знаеха за тежкия й живот, повечето от тях, даже и да не вярваха в Бога, се радваха за нея и приемаха, че Той съществува и по необясним за тях начин, й помага.
- Ех, ако можеше Бог да промени и Тео... - възкликваха те.
- Ще го промени - тихо отговаряше Янка - надявам се...
Автобусът пристигна и Янка се качи в него. Перфорира билета си и се огледа. Имаше няколко свободни места и тя избра това - зад шофьора. Там спокойно ще може да се отпусне, не наблюдавана от пътниците. Докато пътуваше, мислите й се рееха. Спомни си съобщението, което направиха миналата неделя в църквата: на 15 август ще има водно кръщение. А 15 август е събота! Всяка събота семейството й гостуваше на родителите на Теодор, на село. Отиваха още в петък вечер, след работа. Това беше традиция, която Янка не можеше да промени, макар и много пъти да беше опитвала. Сърцето й се сви. От много време насам очакваше това водно кръщение, а ето сега нямаше да може да присъства! Младата жена се просълзи. "Татко, не искам да пропусна това. Ако можеш, направи чудо. Аз толкова много искам да бъда кръстена във вода... - сълзите й закапаха и тя бръкна в дамската си чанта за кърпичка.
Днес отвори магазина за сувенири по-рано. Забърса грижливо витрините, изми пода и седна на малко столче до вратата, докато дойдат първите клиенти. От тук обичаше да наблюдава минувачите, когато нямаше работа. Повечето от тях забързани по работите си, вървяха забили поглед в земята, сякаш търсеха изгубена вещ. Младите майки по две, по три бутаха бавно колички и споделяйки ежедневието си, хвалеха една на друга своите рожби. От време на време гладен гларус прелетяваше ниско над контейнера, като издаваше пронизителен гърлен писък. Тъй като бе още рано, улицата беше пуста. Лек ветрец носеше аромат на водорасли от морето. Янка се облегна и затвори очи. Вдъхна дълбоко свежия сутрешен въздух и тихичко запя. Мелодията звучеше силна и завладяваща вътре в нея, но от устните й излизаше като тихо тананикане: " Исус, аз те хваля и благодаря. Чакам твоят бял отговор, твоят бял знак..." Янка спря. "Какъв странен текст - помисли си тя." Песента й се стори безсмислена и й стана неловко. За да разсея неприятното чувство, се загледа в облаците, които се движеха бавно и променяха своите форми. Това й се стори забавно и скоро забрави за преживяното. Докато ги наблюдаваше, една бяла пеперуда изпърха току пред лицето й и кацна на рамото й. Момичето се усмихна и посегна да я хване. Пеперудата трепна с криле и полетя. Направи красив пирует и кацна върху другото й рамо. Този път Янка се разсмя с глас, учудена от такъв неочакван интерес на природата към нея. В това време красивото създание литна и за трети път кацна върху блузата на продавачката.
- Това не може да е случайно - замисли се Янка. Изведнъж сърцето й трепна:
- Господи, навярно това е твоят отговор? Аз ще мога да взема водно кръщение! Ще мога да взема водно кръщение... - радостта бликна толкова силно, че младата жена искаше да скача, да вика, да танцува. Тя бързо влезе в магазина, заключи отвътре и се скри зад щанда. Там, свита в ъгъла, ненаблюдавана от никого, тя отпусна душата си пред Бога.
- И този път да вземеш повече храна, че нашите освен домати и краставици нямат друго - извика Теодор от банята. Беше петък вечер и Янка събираше багажа за село. Отново се повтаряше едно и също: "Да вземеш храна; да не забравиш хляба; да купиш повече бира, че да има...
Щом чу водата да тече, Янка отпрати детето в другата стая и и се свлече на пода съкрушена. Не беше ли разбрала правилно знакът? Заблудила ли се беше? Нали се молеше на Бог да вземе водно кръщение!
- Господи, да не ме забравиш - зашепна тя - да не ме забравиш..
Чу се шум и жената скочи. В хола влезе Теодор и започна да се облича. Янка го погледна и стомахът й се сви от напрежение.Това е момента! Ако не направи опит, няма да има втори шанс.
- Тео, аз няма да дойда на село - глухо каза тя.
Мажът й се обърна бързо.
- Как така няма да дойдеш?! Нашите ще те чакат!
- Зная, но... иска ми се поне веднъж да си остана в къщи. Ей тъй, да си почистя, да си почина малко...
Теодор я гледаше изпитателно и мълчеше. Сърцето на Янка биеше лудо. Тя се опита да запази спокойствие и добави:
- Пък и ще сготвя, докато си дойдете.
Да, тя щеше да се постарае да направи всичко това, но и още нещо...Колкото и да желаеше, Янка не можеше да сподели с него мечтите си.
- Какво пък, остани - махна с ръка мъжът й и извика на детето - Живко-о, днеска двамата ще ходим на село, по мъжки.
- Ура-а - извика радостно Живко от другата стая и бързо дотича. Скочи върху леглото, дръпна баща си и скоро двамата бяха на кълбо. Янка мачкаше с пръсти полата си и не можеше да повярва - значи остава!
На следващата сутрин младата жена посрещна изгрева на колене. Тя стоеше по средата на стаята и плачеше. Това бяха онези сладко-горчиви сълзи, които човек пролива, когато в труден момент почувства, че е обичан.
- Татко, благодаря ти, че ми помогна да не отида на село. Благодаря ти, че винаги си с мен и ме обичаш толкова много. И аз те обичам, Татко. Ти си моят небесен Баща, Който никога няма да ме остави...
Същият ден, 15 август, малко по-късно, заедно с другите християни Янка стоеше на морския бряг, готова да приеме своето водно кръщение...
- КРАЙ -
ЮНИ, 2010 ГОДИНА
С. Йорданова.
посветен на всички християнки, претърпели домашно насилие заради вярата си
БИХ СЕ РАДВАЛА АКО ТОВА, КОЕТО ЧЕТЕТЕ ВИ СЛУЖИ ПОНЕ МАЛКО И АКО Е ТАКА, МОЛЯ, ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ.
ОтговорИзтриванеSIAINA