24 април 2015




Днес, докато се молех, получих видение: едно голямо рало ореше дълбоко в прав ред и заседна в един камък. Камъкът не беше малък. Тогава дойдоха ангели и отнеха камъка от мястото му, за да продължи ралото работата си до края.

Това рало е обещанието на Бог, което се е спряло от някакво обстоятелство. И сам Бог ще премахне това обстоятелство, за да се изпълни докрай това, което Той е обещал.
 

24.04.2015г.


07 април 2015

Здравейте,

Миналата седмица бях в една ромска група в Камено, където Валя проповядваше. Към края на сбирката имаше хора, които искаха да се молим за тях. Едно момиче на около 10 – 12 години ме потупа по рамото и ми каза: “Може ли да се помолим за братовчед ми? Той не може да говори.” Аз се усмихнах и кимнах. Казах на Валя за тази нужда, за да я включи в молитвата.
Разпределихме се кой за какво ще се моли – на мен се падна да се помоля за нямото момче. Още преди да започна, Бог ми показа сърцето на това момиче, което представи нуждата.  В нейното сърце имаше вяра и с тази вяра тя можеше да поиска от Бог изцеление.  Казах й: “Ти ще се помолиш за братовчед си.” “Добре - отговори тя, - но на ум.”
Докато я насърчавах да не се притеснява от другите и да се помоли на глас, хората наоколо почнаха да се обаждат: “Тя не знае как да се моли...” Тя за първи път идва и не знае как...” – чу се от няколко места. Но момичето ми каза:” Аз не идвам за първи път и зная как да се моля.” И започна да се моли на ум. Устните й се мърдаха, но не се чуваше. През това време Валя започна да се моли на глас. Помоли се за момчето, за други нужди... Това момиченце продължаваше своята молитва.
Бях точно срещу нея, гледах я как е затворила очи и се моли усърдно на ум и й се наслаждавах! Знаех, че сега тя е застанала пред невидимия Бог и му говори . Вярвам, че и Бог й се наслаждаваше в този момент!
Молитвата приключи и ние си тръгнахме. В мен остана образа на момичето, което говореше с Бог.


П.П. Малките цветя са много красиви.

С. Йорданова


ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ДОБРОТО В ХОРАТА


Светът на мрака. България, края на август 2011 година. Край град Дебелец става зловеща катастрофа. Поредната... 39-годишният мъж и 29-годишната му съпруга загиват при инцидента. Дечицата им – момиченце на една годинка и момченце на четири годинки, оцеляват...
Целият материал на:


Siaina /С. Йорданова/

13 февруари 2015


КАМЪКЪТ Е ЗАПЕЧАТАН. АМИ СЕГА?





62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.
66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.

Понякога изглежда, че е невъзможно да се случи това, за което се молиш - камъкът е запечатан чрез обстоятелства, които като че ли не могат да се променят.
Брат ми е сложил ръка на цялото ми наследство и изглежда, все едно аз никога няма да мога да получа своята част от него.
Бившият ми съпруг беше алкохолик и продаваше всички имоти, които притежаваше. Изглеждаше така, сякаш няма да остави никакво наследство на дъщеря ни - нито дом, нито земя. Но човекът почина рано и сега това, което не бе успял да продаде -  къща в града и земя на село, остана за детето. 
Молила съм се и за двата проблема и Господ ми е говорил, че държи нещата в Своите ръце. Но в моите очи обстоятелствата изглеждаха непреодолими. Изглеждаше така, сякаш камъкът е запечатан. 

Може врагът да запечата камъка, но това не попречи на Исус да възкръсне! Запечатаният камък няма да попречи на Бог да извърши чудото в моя и твоя живот!

П.п. Все още чакам Бог да разреши първия проблем. И ще Го дочакам :))

С. Йорданова

03 февруари 2015

БОЖИИТЕ ГЕНЕРАЛИ

                                            - online-

                                  Робъртс Лиардън



 
     Робъртс Лиардън е един от водещите експерти в Америка относно динамичните изцеляващи служения на деветнадесети и двадесети век. След като почти две десетилетия е издирвал и изучавал най-значимите духовни водачи, чийто живот е бил белязан със знамения, велики дела и чудеса, сега Лиардън представя силен и вдъхновяващ преглед на техните служения. Това е първото единно издание, което разглежда задълбочено тези гиганти на вярата. Това е най-доброто от църковната история.


Д-р Пол Г. ЧапълДиректор, Graduate School of Theology, Oral Roberts University,
Тулса, Оклахома


Към книгата -  кликнете ТУК



Съдържание:
Предисловие        
Предговор
Благодарности     
Въведение
1. Джон Александър Дауи – Изцеляващият апостол"    
2. Мария Удуърт-Етер – Проявленията на Духа"
3. Ивън Робъртс – Съживителят наУеас"          
4. Чарлс Ф. Парам – Бащата на Петдесятница"
5. Уилям Дж. Сиймор – Катализаторът на Петдесятница"
6. Джон Г. Лейк – Мъж на изцеление"
7. Смит Уигълзуърт – Апостол на вярата"        
8. Ейми Семпъл Макферсън – Жена със съдба"
9. Кетрин Кулман – Жената, която вярваше в чудеса"
10. Уилиям Бранхам – Човек на забележителни знамения и чудеса"
11. Джак Коу – Мъжът с дръзка вяра"

12. А. А. Алън – Мъжът на чудеса"

03 ноември 2014

ЗА ДЪЖДА...


Да ви разкажа какво се случи с мен миналата седмица.

 

Нали валя изобилен дъжд и... в детската стая протече. Водата стигна до средата на стаята. Подът е с мокет и можете да си представите какво бърсане падна. Сложих съдове навсякъде, където капеше. Те се напълниха доста бързо.


Положението стана толкова неприятно, че по едно време взех да си мисля -  ако не се реши този проблем, (който се беше появил още миналата година), ще настоявам пред съпруга ми да се преместим в друго жилище.  Тогава чух Святият Дух да ми казва, че не трябва да бягам, когато имам проблем. Припомни ми, че когато имам проблем на работа, аз се моля за промяна. Така трябва да бъде и с другите проблеми.


Вътре в духа си имах мир, но като гледах как продължава да вали и как мокета се напоява все повече, въпреки кофите и парцалите, се притеснявах. Сетих се за Илия и неговата молитва за дъжд.


Започнах да викам към Бог да издуха облаците, които са над Бургас и да ги закара извън града - някъде, където няма да навреждат на хората. Душичката ми се беше стегнала, имах нужда да излея насъбраните в мен емоции. "Господи, спри дъжда! Господиии, спри дъжда! Господиии..." - виках аз от време на време, докато попивах водата от пода.


До късно вечерта бърсах и изхвърлях насъбралата се в съдовете вода. Малко преди да си легна, отворих библията и Святият дум ме насочи към едно слово, където се казваше: "Още малко...""Още малко" привлече вниманието ми и аз разбрах, че Господ ми говореше за моята ситуация. "Навярно още известно време ще вали - си помислих, - трябва да издържа. За всеки случай си нагласих аларма за 02.30ч, за да изпразня кофите отново. Умората си каза думата и аз бързо заспах. Събудих се към 02ч. Първата ми работа беше да погледна към кофата - беше празна. Ослушах се - дъждът беше спрял.


На сутринта подът още беше мокър. Помолих се на Бог да разреши този проблем по- скоро и отидох на работа. След обяд съпругът ми се обади да ми каже, че с един съсед са попълнили пукнатините от външната страна на  панела и се надява вече да не тече у дома.


През следващите дни валя, но не така изобилно - не е протече повече :)))


Ето какви изводи си изкарах от тази случка:


Извод № 1 Когато имам проблем, не трябва да зарязвам всичко свързано с  него - работата си, жилището си, взаимоотношението си с някой-  и да си тръгвам, а трябва да се науча да се обръщам към Бог за разрешаването на проблема.

Извод № 2 Бях забравила, че между сеенето и жъненето има период на изчакване. Аз помолих Бог да спре дъжда, но трябваше време, за да дойде резултата. Кой знае, може би точно това време на изчакване изработва онази скъпоценна вяра, от която толкова много се нуждаем.

Еми... това е - учим се, докато сме живи :)Поздрав от мен!