СБЪДНАТА МЕЧТА (разказ)

                                     
                                 СБЪДНАТА МЕЧТА

Поляната беше невероятна гледка!Най-невероятната,която беше виждал някога!Красотата се разливаше от всичко.Високите хълмове наоколо я скатаваха в пазвата си.Небето лазурно-синьо нежно я целуваше на хоризонта.Ситни бели цветчета я застилаха като килим.Сякаш някой чевръст хлебар беше навял брашно върху моравата.

Лек ветрец погали лицето му и той се усмихна.Опита се да си спомни кога за последно се беше чувствал така добре.

Изведнъж прогърмя силен тътен,който върна Вартимей в действителността.Отвори очи.Беше се унесъл в лека дрямка.Ослуша се.Какво беше това?Гласовете и шума около него го уплашиха.

"Тук не е безопасно за мен"-помисли той и внимателно заопипва земята.

Някой в бързината се спъна в крака му,което още повече усили тревогата.

-Какво става?-извика,но нямаше отговор.

Бързи стъпки от ляво.Някой протича.

-Ей,ей,чакай!Спри.Какво става?-силно извика слепият.

-Исус минава-отговори плътен мъжки глас.

-Кой Исус?

-Онзи,който изцерява.

"Онзи,който изцерява."Вартимей беше чувал за него.Където и да отидеше да проси,все за "учителя" говореха:лекувал болните,правел чудеса;говорел за любов,спасение и прошка.Беше се наслушал на тези истории.Но очите на сляпороден ще се отворят ли?

И отново чу онзи тих глас дълбоко вътре в себе си:"Ще се отворят,ще се отворят..."Не веднаж си беше задавал този въпрос и всеки път сърцето му отговаряше.

Докато мислеше за това,шумът наоколо запрелива в радостни възгласи.Приличаха на пенлива река,идваща от водопад в далечината.Тя носеше и напрежение,и открито очакване за чудо.

Това заля незрящия и той се надигна.

-Идва ли?-отново попита с надежда.

-Дръпни се настрани,че да не те стъпчат-две ръце го подхванаха и завлякоха нанякъде.

-Пусни ме,хей!Къде ме водиш?!

Страх.И после сила!Вартимей яростно се замята.

-Остави ме,ти казах-извика той.-Искам да го видя!

-Че как ще го видиш?Та ти си сляп!

Мъжът го пусна рязко,явно раздразнен от поведението му.

-Няма да съм вечно сляп!

Думите изненадаха и двамата.Последва кратко мълчание.

-Луд човек!-измърмори помагачът и си тръгна.

Слепецът остана сам в тълпата.Никой не искаше да знае за това,което преживяваше в момента.Целият копнеж на душата му беше събран в това изречение.И той разбра-само Господ можеше да го изпълни.

Викът му се надигна като вулкан,който излива вътрешността си наяве:надежда,скръб,вяра...

-Исусе,спри,помогни ми.Исусе,моля те...Ти можеш...

Но тълпата крещеше по-силно от Вартимей.Всеки искаше да бъде чут.Сред силният шум Вартимей не различаваше дори собствените си мисли.Сърцето му биеше лудо.Нима трябваше да се откаже сега,когато беше толкова близо?

-Хей,приятел-някой го потупа по рамото.-Учителят те вика.

Незрящият се сепна.Случи се!Той бързо се изправи и като се подпираше на своя невидим помощник,ситно закрачи до него.

-Разбрах,че искаш да говориш с мен - мекият глас носеше села и утеха.-Какво да направя за теб?

-Искам да виждам-пресипнало каза Вартимей.От вълнението гърлото му се беше свило и той леко потреперваше.-От години съм в тъмнина.Това е мечтата ми:да виждам!

-Така да бъде!

Топлина от длани стопли очите на слепия.Той се олюля и бавно ги отвори.Светлина...И толкова цветове!Хора...

Пред него стоеше Исус и се усмихваше широко.Така ли изглежда Господ-обикновен човек и все пак не съвсем?

Хората се вълнуваха заедно с изцерения.Това бе поредното чудо в този ден.

-Благодаря ти,Исус-поклони се Вартимей.После хвърли тоягата,на която се подпираше.Пое дълбоко въздух и викът му се сля с този на народа:вик на свобода и радост,вик на сбъдната мечта.

...............................................................................................

С.Йорданова---2007г

(ред.2010г.)

По евангелието на Лука 18:35-43 Изцерението на слепия Вартимей