РАЗЛИЧНИ...

                              РАЗЛИЧНИ...

      Преди време имах един приятел християнин, с който от време на време се срещахме и се молехме. Този човек винаги, когато споменаваше името на Господ, се изпълваше с голям респект. Толкова голям, че не можеше да не сложи пред Исус обръщението "Господи".

         Аз зачитах тази негова почит, но моето отношение към Господ беше предимно на базата "любов". Обичах Го с цялата си душа и сърце и Го чувствах много, много близък. Толкова близък, че се обръщах към Него директно с "Исус" и от сърцето ми се разливаше любов. Чувствах се обичана, приета, щастлива... Понякога, като по - емоционална личност се дразнех на тази прекалена, според мен, дистанция между моят приятел и Бог. 

         Един ден Святият Дух ме попита:"Искаш ли да ти покажа какво се случва в ....., когато се моли?" И ми показа... 

          Озовах се сякаш на небето или небето стана видимо за мен и се намерих близо до престола на Отец сред сиянието, славата и великолепието Му. Почувствах как ме изпълва силно преклонение и респект - това, което само виждах с очите си в моя приятел, когато се молеше. Сякаш аз бях той. Усещах неговите чувства и вълнения! Беше невероятно!

Докато аз по време на молитва, съм чувствала любовта на Бог и съм Му отвръщала с любов , този човек през цялото време е виждал славата и величието Му и се е изпълвал с преклонение към Него. 

         Тогава разбрах колко различни ни е създал Господ нас - хората. Дори когато общуваме с Него, преживяването в нас е толкова различно, че ако не влезем в "кожата" на другия, не можем да разберем тази истина.  

SIAINA