ИЗРЕЧЕНИ ДУМИ
Вчера шофирах и трябваше да направя обратен завой. Обикновено се справям добре с обратните завои, но този път беше различно – дадох повече газ, колата се втурна необуздано в завоя, качи се на отсрещния тротоар и аз само успях да забия спирачки на сантиметри от един знак (слава Богу, че поне не блъснах знака).
Изключих колата и останах там – паркирала на тротоара на завоя, уплашена и шокирана. Какво беше това? Не ми се беше случвало!
Надявах се тайничко хората да са си помислили, че просто съм решила да паркирам на неподходящо място. Изведнъж мe нападна страх – ами ако някой звънне в полицията и им каже номера ми... “Нищо няма да се случи” – мина друга мисъл и аз подкарах колата към къщи.
Паркирах пред входа и останах известнo време в нея. Чувствах се уплашена, разтреперена от случилото се. “Господи, аз не мога да карам! А това води до последици на пътя...”
Господ започна да ме успокоява, но аз бях така стресирана! Споменът от преживяното се връщаше отново и отново в ума ми и аз изтръпвах вътрешно. Изпитвах несигурност в уменията си на шофьор и това ме плашеше – как ще се кача отново да карам?!
Тогава Святият Дух ми каза нежно:” ПРЕДАЙ МИ тази случка.”
Видях как две ръце се протягат, като че да поемат нещо и почувствах Божията утеха. Казах: “Давам ти този спомен, Господи.” Повторих, после потретих... докато това стягане в мен започна да се пропуква.
След малко се прибрах у дома и говорих с моя съпруг. Докато разговаряхме осъзнах, че от едно известно време, когато сядам зад волана, изпитвам страх. Нямаше го удоволствието от шофирането. Когато карах, нещо потискаше реакциите ми, все в последния момент от някъде изскачаше кола и ми сечеше пътя и т.н...
Замислих се защо се е получило така и си спомних как неотдавна, преди всичките тези неща да започнат да се случват, на един завой пред колата ми изскочи забързана пешеходка. Аз забих спирачки за да не я блъсна, а тя ми извика нещо, което не чух и продължи нататък.
Казах това на мъжа ми и той ме посъветва да разчупя силата на нейните думи.
Какво ли е казала в яда си (знаете – когато хората са уплашени от някой, гледат да го клъвнат с някоя реплика),- “Като не можеш да караш, защо се качваш зад волана?!” или :” Кой ти даде книжка, ма?” , или :” Слез от колата – т.е. “не можеш да караш” и т.н....
Дяволът използва подобни случки, за да натрупа укор върху праведния.
Помолих се, разчупих силата на тези думи над мен и ги замених с благословения. Казах също, че даже и да сгреша, Моят Господ е в контрол над ситуацията.
Няколко дена по – късно с радост осъзнах, че този тормоз, който имах докато шофирам, си беше отишъл.
П.П.
Утехата на Святия Дух не може да се сравни с нищо! Толкова е хубава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар